твърдя

Не твърдя, че съм права. Това е просто една гледна точка, моята гледна точка. Аз не бих учила в чужбина. Хората казват така: „камъкът тежи на мястото си”.

         По мое скромно мнение твърдя, че има хора, които могат и се развиват по-добре учейки, работейки и живеейки в чужбина. Но от друга страна има и такива като мен – засега болшинството, на които не им е присъщо да учат и да се развиват като личности в чужбина. Казвам да се развиват като личности, защото голяма част от характера на човек се формира именно тогава – след като напуснеш „гнездото” на колективния клас от гимназията, където учители и родители (в известна степен) се грижат за теб. Университетската среда е доста по-различна. Там се сблъскваш с хора, които са в по-голяма степен целеустремени, които са първите ти по-сериозни конкуренти. И все пак, погледнато през призмата на моето виждане, те също са като мен. Те са българи, със сходни интереси, потребности. С някои от тях също се сприятеляваш и отново се обграждаш със средата, или близка до нея, в която си свикнал да живееш. После се прибираш у дома, при приятелите си от квартала или просто отиваш където пожелаеш, за да се „разтовариш” след натоварения от лекции и упражнения ден.