Китай

Следствие на своето духовно развитие, около VII-IV в. пр. Хр. в Източния свят настъпват съществени промени, от религиозно-нравствен характер, довели и до социално-политическите промени на световния общокултурен процес. През този период в Китай живеят и творят Лао Дзъ и Конфуций оставайки трайни следи със своите религиозно-философски учения. На мястото на великата Вавилонска империя се появява нова монархия, Персия, която започва да владее големи територии от Средна Азия, а зороастризмът, превърнал се в нейна държавна религия, оказва своето силно влияние върху религиозните вярвания на народите влизащи в състава на империята в продължение на четиринадесет века. В Индия наред с развитието на брахманизма се появяват и такива личности, като Будда Шакямуни и Махавира Джина, които с разпространяването на своите нови учения успяват да променят съществено религиозните представи на голяма част от индийското общество, а в последствие и на голяма част от Азия.