Литература

Литература

Анализ на Вапцаровата поезия - Н. Й. Вапцаров /1909 – 1942/

Публикувано на: 18 / 12 / 2011, admin

Анализ на поезията на Вапцаров

 Творчеството на Вапцаров

Лирическият човек на Вапцаров е съчетание на делнична обикновеност и изключителност, проявяваща се в неудържимото му желание за пълноценно себеосъществяване. Обединяването на ,,ниското‛ и ,,високото‛, синтезът между житейска ,,простота‛ и метафизични търсения е основен принцип на проповядвания от поета възглед за човека. Вапцаровият герой често е потопен в един отблъскващ и неестетичен свят – на машини, трансмисии и задушливи бензинови пари - ,,Спомен‛, ,,Завод‛, ,,Двубой‛ , ,,Писмо‛ /,,Ти помниш ли...‛/, ,,Горки‛ и др. Понякога той дори е подчертано огрубен, натурализиран - ,,Селска хроника‛, ,,История‛ и др. Това е част от оригинална поетическа визия за човека и света, която нарочно изтъква грубото и грозното в човешкото съществуване, неговата първичност, заплашеността му от деградивност. Целта на тази крайна ,,прозаизация‛ е да представи живота ,,без маска и без грим‛, като така мотивира и необходимостта от глобалната му промяна....

Вапцаровият герой често е потопен в един отблъскващ и неестетичен свят – на машини, трансмисии и задушливи бензинови пари - ,,Спомен‛, ,,Завод‛, ,,Двубой‛ , ,,Писмо‛ /,,Ти помниш ли...‛/, ,,Горки‛ и др. Понякога той дори е подчертано огрубен, натурализиран - ,,Селска хроника‛, ,,История‛ и др.

В стихотворението ,,Двубой‛ е развита именно тази идея – за драматичния преход от старото към новото...

В стихотворението ,,Вяра‛ нейното утвърждаване като висша битийна ценност, като източник на човешката сила и устойчивост пред враждебните обстоятелства преминава през сложна плетеница от мисли...

В стихотворението ,,Пролет‛ /,,Пролет моя...‛/ отново болезнено-сладостно са смесени живот и вяра, реално и бленувано, очакване и ставане...

В поезията на Вапцаров идеализираният образ на бъдещия свят остава неясно очертан, лишен от конкретност...

Често в творбите на Вапцаров представата за светлото ,,утре‛ се свързва с мотива за смъртта саможертва - ,,Писмо‛ /,,Ти помниш ли...‛/, ,,Пролет‛ /,,Пролет моя...‛/...

В поезията на Вапцаров нови смислови измерения придобива и представата за историята. Стихотворението ,,История‛...

Стихотворението ,,Родина‛ развенчава патетичната представа за отечеството...

У Вапцаров обаче откриваме и възвишената, поетизираната визия за родното. Стихотворението ,,Земя‛...

В стихотворението ,,Доклад‛ полемично се налага отказът от космополитизма на пролетарската идеология...

Не само поезията е обект на лирически коментар в творбите на Вапцаров. ,,Кино‛...

Това намира израз в диалогичната нагласа на Вапцаровите текстове, в тяхната ориентация към събеседник или слушател, която условно приема формата на писмо, изповед, спор и др...

Прегледай Цена: 13лв.

1. Алеко Константинов – Бай Ганьо – Тревогата за национален бит и съзнание 2. Алеко Константинов – Разни хора, разни идеали – галерия от типове и нрави български 3. Елисавета Багряна – Анализ на Вечната и святата - пищови

Публикувано на: 16 / 12 / 2011, admin

1. Алеко Константинов – Бай Ганьо – Тревогата за национален бит и съзнание

2. Алеко Константинов – Разни хора, разни идеали – галерия от типове и нрави български

3. Елисавета Багряна – Анализ на Вечната и святата

Прегледай Цена: 12лв.

Диалектиката между живота и смъртта - пищов. Ел. Багряна - стих. Вечната

Публикувано на: 04 / 12 / 2011, admin

Творбата е изградена от две строфи. Съдържащи контрастни образи, те се противопоставят по смисъл и разкриват диалектиката на живота и смъртта. Първата представя смъртта и внушава, че тя е окончателна и безвъзвратна. Втората е апотеоз на живота, пред който смъртта е безсилна. Първа строфа изобразява мъртвото тяло. Тя акцентира върху смъртта като състояние на тленната плът.
Прегледай Цена: 4.8лв.

Потомка - Ел. Багряна - пищов

Публикувано на: 01 / 12 / 2011, admin

Багряна представя жената като потомка на своя род, търсеща и опазваща родовите ценности и повели. В стихотворението е разкрит образът на жената.Тя е както силно свързана с рода , така и притежаваща ценностите на модерната душа.Заглавието на творбата поставя един от най –основните проблеми –потомството и наследяването на родовите белези и устойчиви черти.То ни насочва директно към проблематиката на текста. Нечленуваното съществително в заглавието разпростира значението си върху всички жени и глобализира смисъла си. Двойното отрицание - „няма”, „не знам” в първата строфа категорично поставя границата между минало и настояще. Героинята не се нуждае от подкрепата на миналото и рода, за да изгради същността си. Не й липсват родовите предания, натрупаният житейски опит, мъдростта на предците. Чужди на същността й се оказват такива символи като „прародителски портрети” или „фамилна книга”. Светът принадлежи на настоящето, изгражда се и се променя непрекъснато. Той сякаш е загубил връзката си с миналото и традицията. Настоящето не изисква преклонение и подчинение на родовите закони. Героинята живее в настоящето и спокойно изповядва:

Прегледай Цена: 2.4лв.

Стихотворение Юноша - ЛИС - от Хр. Смирненски

Публикувано на: 16 / 11 / 2011, admin

   Основен лирически герой е младият човек, юношата, който навлиза в живота и задава вечните въпроси на своето поколение. В негово лице поетът изгражда социалната и духовна биография на младите хора, които изминават бързо и мъчително пътя от „Аз не зная защо съм на тоз свят роден” до „аз ще знам за какво да умра”.

    Творбата представлява описание на постепенното съзряване на лирическия герой. Това е път на социална и духовна идентификация, отговор на фундаментални въпроси за това кой е юношата, към коя част от обществото принадлежи и какви са целите му. По този начин героят отговаря на основния екзистенциален въпрос за смисъла на човешкия живот

Прегледай Цена: 2.4лв.

Биография на Елисавета Багряна

Публикувано на: 15 / 11 / 2011, admin

1907 - 1908 г.	-         Багряна живее със семейството си във Велико Търново, където пише първите си стихове и е под силното влияние на учителя си по литература, който й разкрива богатството на българския фолклор, откъдето поетесата по-късно черпи мотиви, идеи и творческо вдъхновение за творчеството си.
1908 г.	-         учи в родния град на баща си – Сливен.
1910 г.	-         завършва Първа девическа гимназия в София.
1910 - 1911 г.	-         учителствува в с. Афтане ( дн. Недялско, Бургаска област ), където наблюдава отблизо живота на хората в българското село и най-вече на мястото на жената и нейната роля в този социум.

Прегледай Цена: 2.4лв.

Вапцаров - Коментирайте смисъла на противопоставянето между контурите, които обхваща историята и "простата човешка драма"

Публикувано на: 12 / 11 / 2011, admin

Прегледай Цена: 4.8лв.

Под игото (1889, 1894) - анализ

Публикувано на: 25 / 10 / 2011, admin

Действително, в ,,Под игото” отсъства задължителната за епопеята ,,абсолютна” времева дистанция между събитията, за които се разказва, и момента, към който се отнася самото разказване. Тя придава на повествованието в епопеята легендарен ореол, затваря го в непостижимата отдалеченост на някога случилото се, което няма вече да се повтори. Романът на Вазов, връщайки първите си читатели към недалечното минало, говори за него като за общо, споделено, съвместно изживяно и неизгубило своята актуалност. Повествователят в ,,Под игото” заема не позицията на епическия разказвач, дистанциран и респектиран от пресъздаваните събития, а на свидетеля, разказващ за неща, които познава и помни. Той дискретно съотнася ,,тогава” и ,,сега”, верен на нагласата да търси връзката между етапите в националната ни съдба, с която е и морално, и емоционално ангажиран. Неепическа е и стратегията, според която се моделира представата за битието в романа на Вазов. Епопеята се стреми да имитира и уравновесява пулсациите на колективното съществуване между устойчивост и промяна, съзидание и разрушение, живот и смърт. ,,Под игото” е разказ не за мъдрите уроци на Живота, а за драматичното историческо изпитание на българския дух, зареден с напрежение и полемична интонираност. Този усет за екстремното и кулминативното в българското съществуване от предосвобожденското време намира израз и в темпоралната и пространствената организация на фикционалния свят във Вазовата творба. Фабулното време в ,,Под игото” за разлика от широко ,,разливащото” се епопейно време е подчертано ,,сгъстено” и преломно. То е ,,стегнато” в един годишен кръг - от май 1875 до май 1876. Художественото пространство е съзвучно на времето - то е ограничено в няколко топоса[1] (Бяла черква, Клисура, Алтъново) и остава относително затворено. Като се изключи началният сюжетен тласък (появата на Бойчо Огнянов), движение между ,,тук” и ,,там”, между ,,свое” и ,,чуждо”, ,,вътрешно” и ,,външно” няма. Това подсказва, че Вазовият текст чувствително се отклонява от светомоделиращите принципи в епопеята, чието повествование внушава диктата на някакви надрастващи човешкия избор закони на светоподредбата, спрямо които индивидуалните воли и избори са безсилни. Като гради един панорамен образ на българското живеене ,,под иго”, романът на Вазов посочва и тълкува опита на етногрупата да надскочи утвърдения регламент на подчинено живеене, да случи себе си като субект на историческата активност. Този опит според внушенията на ,,Под игото” е едновременно ,,велик” и ,,жалък”. Той явява изконната нееднородност и противоречивост на българския свят, разпнат между своето ,,робско” самосъзнание и неговото оспорване, а също и между историческото ,,искам” и ,,мога”, между пожеланото и неговото сбъдване.

---

[1] Топос - пространствен обект.

Прегледай Цена: 12лв.

Митът за Елена

Публикувано на: 24 / 10 / 2011, admin

Някога славния герой Тиндарей бил изгонен от своето царство от Хипокоонт. След дълги скитания той намерил убежище при Тестий, царя на Етолия. Цар Тестий обикнал героя и му дал за жена прекрасната своя дъщеря Леда. Когато великия Зевсов син Херкулес победил Хипокоонт и убил както него, така и всичките му синове, Тиндарей се завърнал с хубавата си жена в Спарта и започнал да царува там.

Леда имала четири деца: прекрасната Елена и Полидевк били деца на Леда от Зевс, а Клитемнестра и Кастор били деца на Леда и Тиндарей. 

Прегледай Цена: 2.4лв.

Георги Райчев - писател

Публикувано на: 10 / 10 / 2011, admin

Първите му произведения датират от около 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление диаболизъм в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като Голем на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар Алън По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее „на максимум“ след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...

Прегледай Цена: 4.8лв.

Страници: 1234567891011121314