Антропология

Антропология > реферат

Игра и възпитание в античен Рим

Публикувано на: 29 / 12 / 2011, admin

Философията и възпитателният идеал на гърците повлияват решително върху възникващата римска империя и се отпечатват трайно върху науката и изкуството. Римската възпитателна система принципно не се различава от гръцката – отношението на римското общество към играта също. Играта заема по-голямо място в обществения живот на античен Рим – повече от 100-те празнични дни предлагат безкрайни възможности за тържества и чествания. Игрите на възрастни в гладиаторските битки достигат до невъобразими жестокости, които се забраняват напълно едва през 5 в. сл. Хр. от Константин Велики. Римляните играят и много настолни игри, затова и подовете на много обществени места са с издълбани варианти на много такива игри, за да може да се играе по всяко време. На  детството, обаче, продължава да не се обръща внимание – смъртността при децата е висока, като дори и философи като Сенека, считат това за нещо нормално. Убийството на деца е забранено през 347 сл. Хр. в Римската империя.

Прегледай Цена: 4.8лв.

Древен брахманизъм

Публикувано на: 04 / 12 / 2011, admin

Основните източниците за изучаването на брахманизма са книгите съставляващи брахманската литература, образуваща втората част от общо четирите части на цялата Ведическата литература[1]. Това са: 1.Брахмани, 2. Араняки и 3.Упанишади.

БРАХМАНИТЕ - за тях вече стана дума, че представляват сборници от ритуали, служещи като ръководство за жреците при извършването на сложни жертвени обреди.

АРАНЯКИТЕ[2] представляват един вид "ръководства" за аскети, които отдалечени от светския живот се посвещават изцяло на духовно усъвършенстване.

УПАНИШАДИТЕ[3] са тайни съкровени учения, които били разкривани от гуру[4] на ученик. Те представляват сбор от 108 философски съчинения с различен обем, и се явяват като основа, върху която се изграждат болшинството от по-късните религиозни и философски системи в Индия.

---

[1] Виж приложената схема за "Ведическа литература".

[2] Санскр. "горски книги".

[3] Санскр. "упа"-близо, "ни"-долу,"шад"-седя, или"седя долу, близо" до учителя – гуру.

[4] Санскр. "учител", но най-вече духовен учител. В индуизма признават четири степени на гуру: 1) Родителите, които и помагат за развитието на нашето тяло и ни запознават с "основите на живота" и неговите проблеми; 2) Учителите в светските учебни заведения, майсторите занаятчии и всички други, които се грижат за нашето образование; 3) Духовният учител, който знае пътя и ни обяснява смисъла и целта на живота; 4) Космическият гуру, към когото ни води духовния гуру, който е съвършен и просветлен; ЕРИМ.

Прегледай Цена: 15лв.

Ведаизъм

Публикувано на: 04 / 12 / 2011, admin

Произход на Ведите. Авторство. Ведическата традиция разглежда Ведите като абсолютни и като най-висшия авторитет. За да ги разберем, не е нужно да се обръщаме към никакви други източници освен към самите тях. Те определят себе си като апаурушея, което ще рече, че не са сътворени от личност, подвластна на материалния свят, а от Върховния, т. е. от източник, който е трансцедентен спрямо двойствеността на материалното съществуване. В „Манавадхарма шастра” или по-известни с името си „Закони на Ману”[1] се казва следното: „От огъня, от вятъра и от слънцето то (Върховното същество, Брахма) извлече трите вечни Веди, наречени Риг- веда, Йаджур-веда и Сама-веда.”[2]  А ето какво се казва в един друг текст на по-късните коментари на Ведите, "Бр'хад-араняка Упанишад" (IV, 10)[3]: "Ведите са дихание на Абсолютната Истина. Те са произлезли от Върховния Брахман, без Той да прави най-малко усилие, лекотата, с която човек диша."[4]

---

[1] Законите на Ману представляват религиозно-нравствения закон на древния брахманизъм. Според легендата те били разкрити от самия Брахма на първия от 14-те ману [санскр. manu букв. „човек”. Родоначалник и духовен управител (посредник) на човечеството по време на един от космическите цикли (манвантара) от развитието на света], наричан Свайамбува. Сегашният е седми по ред и е известен под името Вайвасвата.

[2] Дьо Живри, Г., Древни и нови мъдреци, изд. „Логос&ТЕОМА”, В. 1993, стр. 15.

[3] Вж. схемата за "Ведическа литература".

[4] Госвами, С. Д., Очерци за ведическата литература, B. B. T. I. 1994; срв.ИНДИЙСКИ САНСКРИТСКИ ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ. Веди, Упанишади, Бхагавадгита, превод от санскр., изд. "Любомъдрие", С. 1996 г., стр. 186. 

Прегледай Цена: 13лв.

Религиите в Индия

Публикувано на: 04 / 12 / 2011, admin

Първите изследвания отнасят началото на мезолитната и неолитната култура в Индия към IV хилядолетие пр. Хр. Около това време разцъфтява и се развива т.нар. от индийските учени култура или цивилизация на "Харапа", която под въздействието на нахлуващите от Северозапад арийски племена достига до пълно асимилиране с местното население (дравиди) през ок. II хилядолетие пр. Хр.[1]

Методите, които индолозите-емпирици използват, за изследване на историческото развитие на Индия въобще, са традиционните методи на историята, антропологията, археологията, езикознанието и свързаните с тях дисциплини. От ХVIII в. (времето, когато индологията се оформя като научна дисциплина) изследванията във всяка от тези области стават все по-прецизни. Учените обаче са единодушни, че теориите за произхода и същността на ведическата цивилизация все още се доста несигурни.

---

[1] Б.-Левин, пос. съч.

Прегледай Цена: 12лв.