Археология

Археология > тема

Религията на древен Египет

Публикувано на: 09 / 05 / 2011, admin

Историците говорят за фараоните обикновено по същия начин, както за деспотите на Ниневия и Вавилон.За тях Египет е все-властна и войнстваща монархия като Асирия и се различава от нея само защото е просъществувала няколко хилядолетия повече. Но факт е, че докато в Асирия царската власт смазвала свещеничеството,за да го направи свое оръдие,то в Египет жреците винаги са властвали над царете, прогонвали са деспотите, ръководили са държавата с такова интелектуално превъзходство и с такава мъдрост,каквито нито една учителска институция не е постигала в никоя страна и в никоя епоха. За разлика от Асирия, Египетската цивилизация дължи дългото си съществуване на своето религиозно и научно устройство. По такъв начин, запазвайки старата основа на тайната си теогония и свещеническата си организация, Египет остава ос, около която се оформя еволюцията на религиозната мисъл на човечеството, преминавайки от Азия в Европа.

Прегледай Цена: 15лв.

Външна политика на Московското царство през 17 в. Териториална експанзия, войни и дипломация

Публикувано на: 03 / 08 / 2010, admin

     В  действителност Михаил Романов поема властта в една опустошена страна, столицата на която, както и други градове са напълно изгорени. Хазната е празна, а финансовата разруха е пълна. Заруцки, който приема Марина Мнишех и „малкия престъпник” в лагера си в Астрахан, обединява казаците и други недоволни като продължава историята на претендентите и общественото недоволство, така характерни за Смутното време. Много бродещи отряди, някои от по няколко хиляди души, продължават да плячкосват. Московската държава все още е във война с Полша и Швеция, които превземат съответно Смоленск и Новгород, както и други руски територии и издигат свои кандидати за московския престол – принц Владислав и принц Филип. 

Прегледай Цена: 13лв.

Управлението на Иван III (1462- 1505) и Василий III (1505-1533) Вътрешна и външна политика

Публикувано на: 03 / 08 / 2010, admin

„Обединяването на Русия” под властта на Иван III се осъществява бързо. Следващите събития очертават същността и разностранността на този процес. През 1463 г. или приблизително 10 години по-късно, според Черепнин, Иван III получава наследственото владение на ярославълския княз, а през 1474 г. и останалата половина от Ростов. През 1472 г. той наследява Дмитров от своя бездетен брат Юрий. Същата година превзема пермската земя, разположена далеч на североизток и населена с фински племена, която преди това се е намирала под колебливата власт на Новгород. През 1481 г. московският Велик княз получава още едно владение, след смъртта на другия си брат Андрей Малкия. През 1485 г. той заставя княз Михаил от Верея да му завещае княжеството си, като пренебрегне сина си, определен да служи на Литва. През 1489 г. Иван III присъединява Вятка. Тази северна държава е основана от новгородски емигранти. През 1493 г. Иван III отнема Углич от своя брат Андрей Големия и го хвърля в тъмница, тъй като Андрей отказва да се отправи с войска към р. Ока срещу монголите. Към 1500 г. московският Велик княз наследява от рязанския княз Иван половината от неговото княжество и е определен за настойник на малолетния му син, на когото по документи е завещана другата половина. 

Прегледай Цена: 15лв.

Руската култура

Публикувано на: 03 / 08 / 2010, admin

Освен въпроса за правата вяра, проблемът за правилната форма на управление също занимава умовете на редица московски мислители. Той засяга природата и новата роля на самодържавието, а обсъждането му продължава интелектуалната насока, която ясно се откроява при управлението на Иван III и Василий III. Публицисти като Иван Пересветов, който твори в средата на 16в., одобряват новото могъщество и власт на царя, а събитията от Смутното време се тълкуват в контекста на темата за правилната форма на управление, както и на натрупания политически опит. Най – известната дискусия по този въпрос се води межди Иван Грозни и княз Андрей Курбски, които между 1564 и 1579г. си разменят няколко писма: две от царя и пет от избягалия руски благородник. Прекрасните писма на владетеля правят впечатление с широтата на своите възгледи и внушителния тон. Иван Грозни вярва в божествения произход на самодържавната власт и заявява, че дори и той да е тиранин, единствената възможност за Курбски като християнин и верен поданик остава примиреното страдание. Князът е по-силен в преценките си за поведението на царя и в личните нападки, отколкото в политическата теория. Неговите възгледи ни връщат назад към един по-стар обществен ред, когато пропастта, отделяща владетеля от неговите приближени , не е била толкова голяма и когато аристократът се е радвал на повече свобода и почит.

Прегледай Цена: 14лв.