Археология

Археология

Религия на древна Гърция

3. Археологически паметници. Те се делят на две категории: АРХИТЕКТУРНИ и ФИГУРАЛНИ паметници.

а) АРХИТЕКТУРНИ паметници. Развалините, повече или по-малко разбираеми според състоянието в което ни се представят,дават възможност да разчетем по-добре плана на светилищата и разположението на свещените постройки: храмове, олтари, специални сгради предназначени за церемониите на мистериите, съкровищници, чудотворни извори.

б) ФИГУРАЛНИ паметници. Те допринасят да се допълни тази картина на миналото. Намерените статуи възстановяват представата на древните елини за образа на божеството. Оброчните или надгробни релефи показват вярващия в присъствието на божеството или близките на умрелия, когото смъртта е отвела в света на вечния покой. Скулптурната украса на култовите сгради. Рисунките върху вазите с безкрайното си многообразие и безбройни митологически и обредни сцени обогатяват и изясняват сведенията на религиозните текстове.

През ХIХв. Хайнрих Шлиман(1822-1890г.)открива древногръцките, смятани за митологични, градове Троя и Микена, с което започва и нов етап от изучаването въобще на древногръцката култура.

Прегледай Цена: 12лв.

Религията на древен Египет

Историците говорят за фараоните обикновено по същия начин, както за деспотите на Ниневия и Вавилон.За тях Египет е все-властна и войнстваща монархия като Асирия и се различава от нея само защото е просъществувала няколко хилядолетия повече. Но факт е, че докато в Асирия царската власт смазвала свещеничеството,за да го направи свое оръдие,то в Египет жреците винаги са властвали над царете, прогонвали са деспотите, ръководили са държавата с такова интелектуално превъзходство и с такава мъдрост,каквито нито една учителска институция не е постигала в никоя страна и в никоя епоха. За разлика от Асирия, Египетската цивилизация дължи дългото си съществуване на своето религиозно и научно устройство. По такъв начин, запазвайки старата основа на тайната си теогония и свещеническата си организация, Египет остава ос, около която се оформя еволюцията на религиозната мисъл на човечеството, преминавайки от Азия в Европа.

Прегледай Цена: 15лв.

Религиите на Месопотамия (Шумер, Вавилон и Асирия)

"История на Вавилон" на Берос вавилонски жрец на бог Бел, живял през IIIв.пр.Хр. Тя е написана старогръцки език в три тома (книги). Първа книга описва времето от Сътворяването на света до Библейския потоп; Втората книга - времето от Библейския потоп до царуването на Набунасир (747-734г.пр.Хр.). Третата книга - от тогава до смъртта на Александър Македонски(323г.пр.Хр.). От съчинението са запазени само отделни фрагменти. Откъси от тази История са запазени у гръцкия историк Александър Полихистор, у еврейският историк Йосиф Флавий(38-100г.сл.Хр.) и у "бащата на църковната история" Евсевий Кесарийски (320-370г.). 

Прегледай Цена: 13лв.

Външна политика на Московското царство през 17 в. Териториална експанзия, войни и дипломация

     В  действителност Михаил Романов поема властта в една опустошена страна, столицата на която, както и други градове са напълно изгорени. Хазната е празна, а финансовата разруха е пълна. Заруцки, който приема Марина Мнишех и „малкия престъпник” в лагера си в Астрахан, обединява казаците и други недоволни като продължава историята на претендентите и общественото недоволство, така характерни за Смутното време. Много бродещи отряди, някои от по няколко хиляди души, продължават да плячкосват. Московската държава все още е във война с Полша и Швеция, които превземат съответно Смоленск и Новгород, както и други руски територии и издигат свои кандидати за московския престол – принц Владислав и принц Филип. 

Прегледай Цена: 13лв.

Управлението на Иван III (1462- 1505) и Василий III (1505-1533) Вътрешна и външна политика

„Обединяването на Русия” под властта на Иван III се осъществява бързо. Следващите събития очертават същността и разностранността на този процес. През 1463 г. или приблизително 10 години по-късно, според Черепнин, Иван III получава наследственото владение на ярославълския княз, а през 1474 г. и останалата половина от Ростов. През 1472 г. той наследява Дмитров от своя бездетен брат Юрий. Същата година превзема пермската земя, разположена далеч на североизток и населена с фински племена, която преди това се е намирала под колебливата власт на Новгород. През 1481 г. московският Велик княз получава още едно владение, след смъртта на другия си брат Андрей Малкия. През 1485 г. той заставя княз Михаил от Верея да му завещае княжеството си, като пренебрегне сина си, определен да служи на Литва. През 1489 г. Иван III присъединява Вятка. Тази северна държава е основана от новгородски емигранти. През 1493 г. Иван III отнема Углич от своя брат Андрей Големия и го хвърля в тъмница, тъй като Андрей отказва да се отправи с войска към р. Ока срещу монголите. Към 1500 г. московският Велик княз наследява от рязанския княз Иван половината от неговото княжество и е определен за настойник на малолетния му син, на когото по документи е завещана другата половина. 

Прегледай Цена: 15лв.

Руската култура

Освен въпроса за правата вяра, проблемът за правилната форма на управление също занимава умовете на редица московски мислители. Той засяга природата и новата роля на самодържавието, а обсъждането му продължава интелектуалната насока, която ясно се откроява при управлението на Иван III и Василий III. Публицисти като Иван Пересветов, който твори в средата на 16в., одобряват новото могъщество и власт на царя, а събитията от Смутното време се тълкуват в контекста на темата за правилната форма на управление, както и на натрупания политически опит. Най – известната дискусия по този въпрос се води межди Иван Грозни и княз Андрей Курбски, които между 1564 и 1579г. си разменят няколко писма: две от царя и пет от избягалия руски благородник. Прекрасните писма на владетеля правят впечатление с широтата на своите възгледи и внушителния тон. Иван Грозни вярва в божествения произход на самодържавната власт и заявява, че дори и той да е тиранин, единствената възможност за Курбски като християнин и верен поданик остава примиреното страдание. Князът е по-силен в преценките си за поведението на царя и в личните нападки, отколкото в политическата теория. Неговите възгледи ни връщат назад към един по-стар обществен ред, когато пропастта, отделяща владетеля от неговите приближени , не е била толкова голяма и когато аристократът се е радвал на повече свобода и почит.

Прегледай Цена: 14лв.

Църквата "Св. Атанасий Александрийски" в Неделишкия манастир

История, разположение, архитектура, картини, снимков материал

Фактите и материалите събрани от проучването на терена на манастира и околността, дават определено данни за изчезнало селище и крепост източно на 150 м  от него. Останките и парчетата от битова и строителна керамика ги датират от ІV – VІ в.  и ХІІ – ХІV в. Три пъти разрушаван от турските поробители и възтановяван от родолюбивото българско население. Последното възтановяване на манастира датира от 1832 година. През 1843 г. султан Абдул II издава ферман, с който обявява манастира и прилежащите му земи за султански имот, за да бъде запазен от често преминаващите през района кърджалийски орди.

Много пъти хората от околните села са намирали убежище от преследвалите ги орди зад манастирските порти.
           В средата на 19 век в манастира е открито първото килийно, а в последствие класно училище за региона. Училището се запазва, като такова, до средата на 20-ти век, когато е построена вече прогимназия

Прегледай Цена: 18лв.

Освалд Шпенглер – Култура и цивилизация

Освалд Шпенглер (на немски:Oswald Spengler) е голям немски философ, социолог и историк, един от основоположниците на философията на културата.

Роден е на 29 май 1880г. в Бланкенбург. Завършва университетското си образоване в Мюнхен, Берлин и Хале и започва да преподава математика в Хамбург. Отказва се от преподавателската си дейност, за да се посвети на своя основен труд „Залезът на Запада“ (Der Untergang des Abendlandes). „Залезът на Запада“ е историческо произведение, синтез на политикономия, политика, наука, математика, скулптура и музика. Шпенглер прилага към явленията на културата използвания преди него от Гьоте морфологичен метод за естествените науки. Книгата описва различните значими култури в човешката история, които са подобни на биологичните организми: те се раждат, развиват, угасват и умират. Философът разграничава 8 главни културни формации и три главни естетически нагласи в Европейската култура: аполонова, магическа и фаустовска. Според него историята се развива циклично и е лишена от смисъл. Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност.

Прегледай Цена: 4.8лв.