Физика и астрономия

Физика и астрономия

Звезда

Една звезда се ражда в резултат от гравитационно свиване на чудовищен газов облак. Подобни облаци изпълват част от нашата Галактика и се появяват (в телескопите) като тъмни слабо тлеещи мъглявини, които затъмняват намиращите се зад тях звезди. Където и да съществуват тези облаци, от тях се раждат звезди.

Междузвездните облаци се състоят главно от водород. На всеки кубичен сантиметър се падат по около осем атома и една молекула. Освен това има и следи от други молекули, като при това част от последните са органични. Протозвездите възникват в някои от локалните струпвания на вещество, като във вътрешността на облака се наброяват до десетки хиляди. Локалните струпвания на материя привличат към себе си все повече материя благодарение на гравитационното привличане.

Прегледай Цена: 4.8лв.

Луна

Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система. Традиционните български имена месец и месечина вече са архаизми и днес се използват единствено поетично. (☾). Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 километра. Лунният диаметър е 3476 километра.

Първият космически апарат, който каца на Луната, е съветския Луна 2 (1959 г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от Луна 3 през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е Луна 9, а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е Луна 10. През 1969, Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програма Аполо човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и орбитални апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни са заявили че имат планове за изпращане на хора до Луната към 2020 година.

Прегледай Цена: 4.8лв.

Модели на вселената

Изследването на възникването на Вселената е част от изследването на самата Вселена, разглеждана като цяло. Всичко това е предмет на Космологията - науката, която изучава строежa и развитието на Вселената. Въпросите, които разглежда Космологията са фундаментални. Намира ли се Вселената в своето детство, или е в зряла възраст? Как ще се развива тя в бъдеще? Ще има ли край нейният живот, или не? Изясняването на въпросите, как е произлязла Вселената и как се развива тя във времето, е свързано и с немаловажния за човечеството въпрос, как сме се появили ние и как ще се развиваме в бъдеще.

Прегледай Цена: 4.8лв.

Физични характеристики на галактиките

         Според Харвардската класификация, в която основен признак е интензитетът на абсорбционните линии, основните спектрални типа са:
О – B – A – F – G – K – M

Tъй като химичният състав на звездите е почти еднакъв, то спектърът на една звезда се определя от това в какво състояние са атомите и, т.е. каква е температурата в атмосферата и. Спектралната класификация подрежда спектралните класове с намаление на температурата.

Клас  О – 50 000 К;  B – 25 000 K;  А – 11 000 K;  F – 7 500 K; 

          G – 6 000 K;  K- 5 000 K;  M – 3 000 K;

Прегледай Цена: 12лв.

Йо - спътник

Йо се отличава със своя вулканизъм, който е най-интензивния в Слънчевата система. Неговите вулкани изхвърлят сяра и серен двуокис, подобно на земните. Първоначално се смятало че повечето лавови потоци се състоят от съединения на сярата, но скорошни свидетелства сочат, че лавата на много от тях се състои от разтопени силикатни скали.

Прегледай Цена: 4.8лв.

Астрономията - наука на космоса. Планети, звезди, галактики, мъглявини

Планетите са големи космически тела, орбитиращи около звездите. Планетите се формират от звездния газ и прах, останал след раждането на звезда. Тъй като звездата е масивен обект и има огромна гравитация, тя задържа планетите в орбита около себе си. Звездите са съставени само от газ, докато планетите могат да бъдат съставени както от газ, така и от скали, метали и други твърди материали. На 24 август 2006 г. на заседание на Международния астрономически съюз е приета нова дефиниция за понятието планета – това е масивно космическо тяло, което не е звезда, има хидростатичен еквилибриум и почти кръгла форма, движи се по орбита около звезда и не е спътник на друго тяло.

Прегледай Цена: 13лв.

Произход и модели на вселената. Строеж и еволюция на звездите и Слънчевата система.

От дълбока древност, до сега, учени и мислители са се занимавали с различни въпроси свързани със Вселената, звездите и Слънчевата система. Изградени за разнообразни теории и хипотези, относно произхода, състава и строежа им. Настоящият казус е кратък опит да се синтезира най-важното, пречупено през призмата на съвременните виждания и съсредоточен върху основните физико-химични параметри и въпроси. Изследването на възникването на Вселената е част от изследването на самата Вселена, разглеждана като цяло. Всичко това е предмет на Космологията - науката, която изучава строежa и развитието на Вселената. Въпросите, които разглежда Космологията са фундаментални. Намира ли се Вселената в своето детство, или е в зряла възраст? Как ще се развива тя в бъдеще? Ще има ли край нейният живот, или не? Изясняването на въпросите, как е произлязла Вселената и как се развива тя във времето, е свързано и с немаловажния за човечеството въпрос, как сме се появили ние и как ще се развиваме в бъдеще. 

Прегледай Цена: 4.8лв.

Фотоапарат

Устройство

Всеки фотоапарат се състои от няколко основни части. Кухо светонепропускливо тяло с отвор в единия край (преден), през който да влиза светлина, и на другия край (заден) записваща повърхност (плака, филм, електронен сензор), на която се проектира обекта, към който е насочен апарата. Обектив, съставен от една или няколко лещи, които са поставени пред отвора и спомагащи в него да влиза повече светлина и образа на задната повърхност да е фокусиран. Светлият отвор в обектива обикновено се контролира от механична диафрагма или бленда, но при някои по-прости фотоапарати той е с фиксиран размер.Размерът на отвора и яркостта на заснемания обект определят количеството светлина, което влиза в апарата за единица време. 

Прегледай Цена: 2.4лв.

Бинокъл - видове. Телескопи - видове.

Бинокълът е оптичен увеличителен уред, който чрез система от лещи прави възможно наблюдението на отдалечени обекти едновременно с двете очи, т.е. предвиден е за бинокулярно зрение.

За разлика от телескопа, който е с един окуляр, чрез двете си еднакви (огледално-симетрични) зрителни тръби бинокълът дава възможност за триизмерно изображение: двата образа, получени върху ретината на всяко око (отстоящи на определено разстояние един от друг), се сливат в един общ образ в мозъка, даващ по този начин усещане за дълбочина и възможност да се оценят разстоянията до обектите.

Размера на повечето видове е съобразен така че да могат устойчиво да се използват с две ръце, но има и много модели, за които са нужни стативи и други приспособления за да осигурят относителната неподвижност на уреда.

Прегледай Цена: 2.4лв.

Приложение на лазерите във военното дело

Лазерът е източник на монохроматична, кохерентна, насочена светлина – изпуска тънък, добре насочен, кохерентен лъч с постоянна дължина на вълната (еднакъв цвят), постоянна фаза и голяма яркост. Принципът на действие на лазера е комбинация между квантово-механични и термодинамични процеси – използва се стимулирано излъчване. В наши дни намира широко приложение в медицината, шоу-бизнеса, промишлеността, химията, биологията и други. Използват ги както за развлечение и лечение, така и като оръжия. Създадени са, например, преносими и самоходни ослепяващи устройства или т.нар. „електро-оптически” оръжия.

Прегледай Цена: 4.8лв.