затвор

Интересната съдба на книгата си „Истинската история на Освобождението 1860-1878" разказа авторът и настоящ министър Божидар Димитров. Отпечатана за пръв път през 1988 г., книгата е спряна от цензурата, въпреки че е одобрена от 24-членен екип от академици и професори. 8-те месеца затвор на книгата са мотивирани с мнението на цензурата, че не можело да бъдат критикувани действията на руските генерали. Фактът с блокираната месеци книга на проф. Димитров е повод да припомним урока за цензурата, забранената и арестувана литература у нас. Погледът назад показва, че случаят с „Истинската история..." на професора си е направо невинна детска игра, сравнен с драмите, резултат на десетилетната цензурна доминанта у нас. Връщайки се назад във времето, разбираме зловещата метафора в романа на Бредбъри „451 по Фаренхайт". И става безпощадно ясно, че физическата разправа с хора заради книги не е утопия, а реалност, която вече се е случвала. И дано не се повтори. Да, вярно е. Докато за днешните младежи тоталитарната цензура върху книгата и четенето е трудноразбираем, екзотичен литературен сюжет, поколения българи имат горчив опит с нея. На мнозина от по-зрялото поколение се е случвало да вземат забранена книга, която трябва да върнат в рамките на денонощие-две.